16 декември 2008

Ride of life

Благодаря, бяхте невероятни и надявам се се забавлявахте! Има смисъл, има ли всъщност? Нека намерим. Има ли смисъл моето представление? Бих казал, че има. Очаква се от мен нали? Добре. 


Светът е като спускане с влакче в увеселителен парк. И когато избереш да се качиш си мислиш, че е истинско, понеже въображенията ни са доста силни. Има бая отрицание и прадокси в това спускане, всъщност то е изградено от тях. Животът те изкачва, пуска те стремглаво надолу и те развърта. Има си своите изненади и тръпки, шарено е и доста шумно... и е забавно, до някъде. Определени хора, обаче, дето са били достатъчно време на влакчето започват да се питат - това сега наистина ли е или? И някои от тях си спомнят и връщайки се при нас ни казват "Хей, няма за какво да се притеснявате. 
Не се страхувайте. Никога. Защото то е просто увеселителен парк." И ние.... убиваме тези хора. Ха! "Затворете му устата на тоя! Толко сме инвестирали в това спускане! Да мълчи! Вижте ми бръчките от притеснение, погледнете дебелата ми банкова сметка и семейството ми! Това трябва да е истинско!" Е, просто едно пускане. А ние все ги убиваме, забелязали ли сте? И оставаме дяволите да си правят каквото си щат. Исус - убит, Мартин Лутър Кинг - убит, Малкълм Екс - убит, Ганди - убит, Джон Ленън - убит, Рейгън... ранен. Но няма значение, защото всичко е просто пътуване. И можем да го променим, когато поискаме. Просто един избор. Без усилия, без работа, без кариера, без спестявания и кредити. Прост избор, сега, между страх и любов.

Очите на страха искат от теб по-дебели катинари, повече оръжия и решетки. Очите на любовта ни виждат като едно . Ето какво можем да направим за да променим света - към едно по-хубаво пътуване. Да вземем всички пари, които харчим за оръжие и защита всяка година - милиарди долари. И вместо това ако бутнем тези пари в хранене, обличане и образование на бедните в тоя свят, което би стигнало за всяко едно човешко същество на тая планета.... по няколко пъти.... без изключение.... нито едно - бихме могли като едно да продължим напред изучавайки вселената, външната и вътрешната... завинаги... в мир.

Благодаря, бяхте страхотни!
[чуват се три изсрела и той пада на земята]




Поклон пред вликият Bill Hicks. Трябва много да се смее, където и да е. 
Днес е рождения му ден.

1 коментар:

seasons каза...

Хубав пост. Мисля, че има хора, на които им се иска да пишеш по-често :)

micro feed

    follow me on Twitter