Сещате ли се приятели как съм казвал, че страшно много ценя пътуването с кола нанякъде? Съесем различно е когато човек е свободен да спре за почивка или гледка където и когато поиска. Този кадър е за отец-командира, за туй дето склони да натисне спирачките по мое желание, а и на останалите момчета за дето не мрънкаха много докато подскачах със статив ту от едната, ту от другата страна на шосето. Планината трябва да е Рила, пътят - Говедарци-София.
I've always loved travelling by car. Just because of the freedom I get to stop. To stop whenever and wherever I feel like. This shot is a product of random such a stop. A couple of friends and my humble self were going for a tent camp for the weekend but a rain storm scared us off the first day. This was shot from the road, in the rain, on the fly, jumping out of the car, tripod in hand. I seriously doubted that something useful would come out, but hey, what do you know!