Карамел

Чакам го около 4 минути докато гледам мадамата как удря каната с мляко за да направи пяна. Красиво украсено макиато с карамел. Светлината е притъпена. Луксозно кафе с дървена ламперия и кожени дивани. Поемам чашата и усещам как топлината й се рзлива в дланта ми. Завъртам се и бавно се отправям към сепарето. Погледът ми минава по модните фотографии по стените. Черно-бели мацки с разпилени коси и предизвикателни погледи. Зазвучава Dido и хоп! съзнанието ми се разклонява докато една част от мен изучава украсата на кафето, друга размишлява над фотографската стойност на снимките по стените, трета е в спонтанна рефлексия някъде близо до тавана. Виждам раменете си и края на шала, падащ по гърба ми... Млад мъж, черно манто, червено шалче, фоточанта на гърба и една тъй интелектуална обстановка. Усмихнат, спокоен и уморен от работния ден бавно се приближавам към диванчето с мисли как светлината в една от снимките не беше наред. Сядам до нея и се отпускам назад. Разглеждам я за пореден път и за пореден път се опитвам да си дам реална сметка колко е красива. Остава да разпилея косата й и да я сложа в рамка. Затварям очи. Потъвам.

Ако преди пет години се бях разминал със себе си сега, щях да кажа 'Искам това'.