Ride of life

Благодаря, бяхте невероятни и надявам се се забавлявахте! Има смисъл, има ли всъщност? Нека намерим. Има ли смисъл моето представление? Бих казал, че има. Очаква се от мен нали? Добре. 

Светът е като спускане с влакче в увеселителен парк. И когато избереш да се качиш си мислиш, че е истинско, понеже въображенията ни са доста силни. Има бая отрицание и прадокси в това спускане, всъщност то е изградено от тях. Животът те изкачва, пуска те стремглаво надолу и те развърта. Има си своите изненади и тръпки, шарено е и доста шумно... и е забавно, до някъде. Определени хора, обаче, дето са били достатъчно време на влакчето започват да се питат - това сега наистина ли е или? И някои от тях си спомнят и връщайки се при нас ни казват "Хей, няма за какво да се притеснявате. 

Не се страхувайте. Никога. Защото то е просто увеселителен парк." И ние.... убиваме тези хора. Ха! "Затворете му устата на тоя! Толко сме инвестирали в това спускане! Да мълчи! Вижте ми бръчките от притеснение, погледнете дебелата ми банкова сметка и семейството ми! Това трябва да е истинско!" Е, просто едно пускане. А ние все ги убиваме, забелязали ли сте? И оставаме дяволите да си правят каквото си щат. Исус - убит, Мартин Лутър Кинг - убит, Малкълм Екс - убит, Ганди - убит, Джон Ленън - убит, Рейгън... ранен. Но няма значение, защото всичко е просто пътуване. И можем да го променим, когато поискаме. Просто един избор. Без усилия, без работа, без кариера, без спестявания и кредити. Прост избор, сега, между страх и любов.

Очите на страха искат от теб по-дебели катинари, повече оръжия и решетки. Очите на любовта ни виждат като едно . Ето какво можем да направим за да променим света - към едно по-хубаво пътуване. Да вземем всички пари, които харчим за оръжие и защита всяка година - милиарди долари. И вместо това ако бутнем тези пари в хранене, обличане и образование на бедните в тоя свят, което би стигнало за всяко едно човешко същество на тая планета.... по няколко пъти.... без изключение.... нито едно - бихме могли като едно да продължим напред изучавайки вселената, външната и вътрешната... завинаги... в мир.

Благодаря, бяхте страхотни!

[чуват се три изсрела и той пада на земята]

Поклон пред вликият Bill Hicks. Трябва много да се смее, където и да е. 

Днес е рождения му ден.

Primitive Roisin

Винаги съм имал слабост към Moloko. За мен те са от този тип банди, които не можеш да слушаш с нещо друго. Или не си в настроение за тях, или просто те отнасят и не излизаш от Moloko-вълната със седмици.

Към вчерашния концерт на Roisin Murphy подходих доста предпазливо. Тайно се надявах да

направи нещо от Moloko, но гледах да не разчитам много на това. Концертът на Moloko в НДК нямаше да се повтори така или иначе.

Организацията отново беше кофти - за концерт обявен за 7 часа, започнаха да пускат в 8 и подгряващата група 'свири' повече от main act-а, Roisin излезе в 10 и до тогава бяхме полузаспали. А да, и не пускаха никой да излиза от залата. А да! Абе кой продаваше некачествена дрога? Само около нас припаднаха трима човека. Бива ли така?

Въпреки това Roisin Murphy си остава богиня. Рядко съм срещал толкова силно сценично присъствие. Тя чудесно се вписва в един от идеалите ми за жена - ексцентрична, силна, артистична, царствена и леко луда.

Не е нужно да описвам как запали публиката. Нито за бисовете. Нито за шантавите и дрехи /мисля че можеше да спести козичката-палто/. Момента за който аз бях платил беше 'I can't help myself' от първия албум на Moloko. Казах, че се надявах тайно ама... Не очаквах такова попадение - още първите тонове ме изстреляха една кофа години назад. В мрачен апартамент в хиподрума. Живеех сам и през нощта. Интернета беше аналогов dial-up и хубава музика се намираше трудно. В стаята миришеше на цигари, стар паркет и липи от отворените прозорци. Светеше само монитора и нощната лампа. Спомних си точно тази песен. Отне ми час за да я сваля от някакъв mirc сървър.

Учудващо как музиката се свързва с моментното състояни е на човек и не спира да носи този емоционален отпечатък векове след това. Не е нужно и да споменавам, че съм в Moloko вълна отново нали?

Снимки: Огнян Бъров, Postprocess: my humble self

Филмчета - качеството е гадно, но споменът си е спомен.

:::Overpowered:::Primitive1:::Primitive2:::

Нови Играчки

Преди известно време колекцията ми от обективи нарастна с два пункта. А именно - сдобих се с две безценни стъкълца с доста повече житейски опит от мен самия. Behold! Teh Nikkor 50mm 1.4f mf & teh Nikkor 200mm 4f mf.

След приятен спор с приятел фотограф на тема колко съм obsessed с новото тяло на Nikon, а именно D90, единодушно стигнахме до извода, че в момента се нуждая повече от нови обективи, отколкото от ново тяло. Та по случая, на шега за пореден път проверих обявите из фото форума и що да видя?! Гореспометите стъкълца се предлагаха за скромната сума от 300 лева. И вярно, че не са малко жълтици, но за точно тези парчета екипировка би било срамота да подми

на предложението. Пък и честно казано не ми е ясно каква беда трябва да сполети човек, че да реши да продава такива и толкова ценни антики (произведени 72ра и 77ма). Надявам се и да не разбера.

Чаках ги около седмица и една слънчева утрин те парадно нахлуха в инвентара ми. Нужни бяха само няколко кадъра и обективите ми се изплатиха изцяло - в емоционално-оргазмичен план. Та сега отдавна вече съм на печалба.