Swinging on a spiral

Evolution Drama

2011-04-29T17:59:00.000+03:00

Evolution is always about struggle and challenge. It's all about drama. Drama is mandatory. It's the dull, unnecessary type that I loathe.

With all the conveniences of modern life, people are seldom in real danger and are pretty good at avoiding pain. But they need the struggle. So the real, painful challenges of life are often missed or postponed and it's the picky, daily chores that make the life's pains of an ordinary man. Same games over and over. Same patterns of behavior. Same pain - safe pain.

I don't want to be at ease and in fact nobody does. Nobody can. I believe it's hard wired in our brains to look for a boundary to push, something to challenge or else - we die. It's how evolution works. So the all-peaceful-safe-well-fed people tend to find their drama - their meaning - making their lives hard and miserable. Punishing themselves, hurting others, wasting years and suffering about it - just so they could feel something. They just seem to pick the wrong challenges.

There's no such thing as finding happiness, no safe ground, no one spot that you should aim. Well being is about movement, change and growth so there is a path but there's no final destination.

Steampunk USB

2009-11-30T21:00:00.019+02:00

I love doing things with my hands. Creating stuff, playing instruments or just fiddling with a pencil or a zippo. So here's a passion of mine I haven't talked before - handcrafts.

No matter what I'm dealing with usually the products of my work are fictive, digital, organisational, witty or plain nonexistent. Old school type of existent I'm talking about. The one you can touch, hold, play with.

I find enormous consolidation and satisfaction in working on something literally with my hands. To sweat, bleed and struggle to give it life.

This is the Ultimate Scribe Briefcase - my greatest creation so far. It took two usb flash drives (the first broke), 3 dead old watches, a russian alarm clock, a plank of grenadil, some leather and a sweet week of work. In the beginning when it was only a brave idea I wasn't sure I'll be able to do it so it was a challenge and I am still proud of it. Until the next one.

Done with the precious help of Yasen Nikov who prepared the wooden base and gave me my first lessons in wood carving.

Smallman

2009-11-25T23:30:00.031+02:00

Smallman is the only bulgarian band I care about lately. The first time I was exposed to their music I was mesmerized. There is something in the sound of bulgarian bagpies that just gets me right in the guts, pulls a deep string, pushes a hidden button in me. Throw in the mix a tool-like bass, aggresive and unpredictable drums, beatuful vocal and lyrics and you've got me. There is something about their music that escapes words, a feeling that transcends the music itself. It just has to be experienced.

Last Sunday I had the plaesure to attend their first dedicated concert and it was a rare experience.The whole feeling was as being part of something historical, something yet to be talked about, yet to evolve and expand.

Миналата неделя бях на първия самостоятелен концерт на Smallman и в последния момент реших да взема и апарата. И понеже не бях снимал отдавна, нито поглеждал батерията - след втората песен и около 30 кадъра машинката умря. Интересна ситуация - или свиря отбой или търся начин да излъжа апарата да повярва в себе си и да съдейства. След известно време експериментиране открих, че ако извадя батерията, бия я о нещо твърдо (бар, сцена, зъби), вкарам я обратно, включа рязко апарата и натисна спусъка, машинката не се усеща навреме и прави един кадър преди да блокира. Беше интересно преживяване, което ми докара едно за съжаление позабравено чувство от снимането на лента - а именно педантичната прецизност, с която трябва да се подхожда към избор на светлина, бленда, кадриране, фокусиране (до колкото това е възможно с lensbaby) и светкавичноизпълнениенавоененманьовър за да щракне гявола.

До края на концерта успях да направя още двайсетина снимки и точно измежду тях се намериха и тези, заслужаващи внимание. Понякога границите са освобождаващи.

And many thanks to Emmy for spicing up the atmosphere just a notch above the comprehendable.

A Modern Mariachi

2009-06-12T12:28:00.018+03:00

- And you? What'd you do?

I was sitting on the grass for some time now. Listening to him play an old guitar - hidden by a hat and somewhere in his own worlds. It was a beautiful early summer afternoon and relaxing on a meadow seemed like the only sane thing to do. My thoughts had flown too and I stumbled in the response.

- Uhm..like work or... - I thought for a second. - I think I'm looking for inspiration.

He just shrugged, smiled lightly and played a slow chord string by string.

- Any luck?

- Rarer than I'd like to.

This time he just laughed.

- What? It's not easy.

- Oh I'm sure it isn't. It's just... - another minor chord. He pressed his hand against the strings, still smiling. - Looks like you're trying to see your ears... and succeed, yet rarely.

He looked around slowly, like trying to smell something.

- You know, inspiration is a twisted word. Makes you think it is something you possess. But inspiration rather is something that you do now with full devotion and care. It's something that you are... in a way. And you simply can not be it while you're busy looking elsewhere. Don't you think?

- Well... makes sense.

- Look the guitar for example. Now it is the most important thing in the whole world. I press a string with one finger, I pick it with another and ...
As he let go his finger off the string a bold sound flowed out, vibrating, shaking the air around me. It resonated with the sun rays going through the branches of the trees, danced with their shadows chasing each other all around. It mixed with the humming of the insects, screams of the children and the soft wind going through the grass bellow. Suddenly it imbued everything around and synchronized it in that very moment. Then, becoming gentle and softer it shoot up to twirl with the clouds above.
- We both experience a miracle. Now...

Ride of life

2008-12-16T03:03:00.009+02:00

Благодаря, бяхте невероятни и надявам се се забавлявахте! Има смисъл, има ли всъщност? Нека намерим. Има ли смисъл моето представление? Бих казал, че има. Очаква се от мен нали? Добре.

Светът е като спускане с влакче в увеселителен парк. И когато избереш да се качиш си мислиш, че е истинско, понеже въображенията ни са доста силни. Има бая отрицание и прадокси в това спускане, всъщност то е изградено от тях. Животът те изкачва, пуска те стремглаво надолу и те развърта. Има си своите изненади и тръпки, шарено е и доста шумно... и е забавно, до някъде. Определени хора, обаче, дето са били достатъчно време на влакчето започват да се питат - това сега наистина ли е или? И някои от тях си спомнят и връщайки се при нас ни казват "Хей, няма за какво да се притеснявате.

Не се страхувайте. Никога. Защото то е просто увеселителен парк." И ние.... убиваме тези хора. Ха! "Затворете му устата на тоя! Толко сме инвестирали в това спускане! Да мълчи! Вижте ми бръчките от притеснение, погледнете дебелата ми банкова сметка и семейството ми! Това трябва да е истинско!" Е, просто едно пускане. А ние все ги убиваме, забелязали ли сте? И оставаме дяволите да си правят каквото си щат. Исус - убит, Мартин Лутър Кинг - убит, Малкълм Екс - убит, Ганди - убит, Джон Ленън - убит, Рейгън... ранен. Но няма значение, защото всичко е просто пътуване. И можем да го променим, когато поискаме. Просто един избор. Без усилия, без работа, без кариера, без спестявания и кредити. Прост избор, сега, между страх и любов.

Очите на страха искат от теб по-дебели катинари, повече оръжия и решетки. Очите на любовта ни виждат като едно . Ето какво можем да направим за да променим света - към едно по-хубаво пътуване. Да вземем всички пари, които харчим за оръжие и защита всяка година - милиарди долари. И вместо това ако бутнем тези пари в хранене, обличане и образование на бедните в тоя свят, което би стигнало за всяко едно човешко същество на тая планета.... по няколко пъти.... без изключение.... нито едно - бихме могли като едно да продължим напред изучавайки вселената, външната и вътрешната... завинаги... в мир.

Благодаря, бяхте страхотни!

[чуват се три изсрела и той пада на земята]

Поклон пред вликият Bill Hicks. Трябва много да се смее, където и да е.

Днес е рождения му ден.

Primitive Roisin

2008-11-07T11:41:00.014+02:00

Винаги съм имал слабост към Moloko. За мен те са от този тип банди, които не можеш да слушаш с нещо друго. Или не си в настроение за тях, или просто те отнасят и не излизаш от Moloko-вълната със седмици.

Към вчерашния концерт на Roisin Murphy подходих доста предпазливо. Тайно се надявах да

направи нещо от Moloko, но гледах да не разчитам много на това. Концертът на Moloko в НДК нямаше да се повтори така или иначе.

Организацията отново беше кофти - за концерт обявен за 7 часа, започнаха да пускат в 8 и подгряващата група 'свири' повече от main act-а, Roisin излезе в 10 и до тогава бяхме полузаспали. А да, и не пускаха никой да излиза от залата. А да! Абе кой продаваше некачествена дрога? Само около нас припаднаха трима човека. Бива ли така?

Въпреки това Roisin Murphy си остава богиня. Рядко съм срещал толкова силно сценично присъствие. Тя чудесно се вписва в един от идеалите ми за жена - ексцентрична, силна, артистична, царствена и леко луда.

Не е нужно да описвам как запали публиката. Нито за бисовете. Нито за шантавите и дрехи /мисля че можеше да спести козичката-палто/. Момента за който аз бях платил беше 'I can't help myself' от първия албум на Moloko. Казах, че се надявах тайно ама... Не очаквах такова попадение - още първите тонове ме изстреляха една кофа години назад. В мрачен апартамент в хиподрума. Живеех сам и през нощта. Интернета беше аналогов dial-up и хубава музика се намираше трудно. В стаята миришеше на цигари, стар паркет и липи от отворените прозорци. Светеше само монитора и нощната лампа. Спомних си точно тази песен. Отне ми час за да я сваля от някакъв mirc сървър.

Учудващо как музиката се свързва с моментното състояни е на човек и не спира да носи този емоционален отпечатък векове след това. Не е нужно и да споменавам, че съм в Moloko вълна отново нали?

Снимки: Огнян Бъров, Postprocess: my humble self

Филмчета - качеството е гадно, но споменът си е спомен.

:::Overpowered:::Primitive1:::Primitive2:::

Нови Играчки

2008-11-06T01:27:00.003+02:00

Преди известно време колекцията ми от обективи нарастна с два пункта. А именно - сдобих се с две безценни стъкълца с доста повече житейски опит от мен самия. Behold! Teh Nikkor 50mm 1.4f mf & teh Nikkor 200mm 4f mf.

След приятен спор с приятел фотограф на тема колко съм obsessed с новото тяло на Nikon, а именно D90, единодушно стигнахме до извода, че в момента се нуждая повече от нови обективи, отколкото от ново тяло. Та по случая, на шега за пореден път проверих обявите из фото форума и що да видя?! Гореспометите стъкълца се предлагаха за скромната сума от 300 лева. И вярно, че не са малко жълтици, но за точно тези парчета екипировка би било срамота да подми

на предложението. Пък и честно казано не ми е ясно каква беда трябва да сполети човек, че да реши да продава такива и толкова ценни антики (произведени 72ра и 77ма). Надявам се и да не разбера.

Чаках ги около седмица и една слънчева утрин те парадно нахлуха в инвентара ми. Нужни бяха само няколко кадъра и обективите ми се изплатиха изцяло - в емоционално-оргазмичен план. Та сега отдавна вече съм на печалба.

Залез над/до Рила

2008-10-22T17:23:00.005+03:00

Сещате ли се приятели как съм казвал, че страшно много ценя пътуването с кола нанякъде? Съесем различно е когато човек е свободен да спре за почивка или гледка където и когато поиска. Този кадър е за отец-командира, за туй дето склони да натисне спирачките по мое желание, а и на останалите момчета за дето не мрънкаха много докато подскачах със статив ту от едната, ту от другата страна на шосето. Планината трябва да е Рила, пътят - Говедарци-София.

I've always loved travelling by car. Just because of the freedom I get to stop. To stop whenever and wherever I feel like. This shot is a product of random such a stop. A couple of friends and my humble self were going for a tent camp for the weekend but a rain storm scared us off the first day. This was shot from the road, in the rain, on the fly, jumping out of the car, tripod in hand. I seriously doubted that something useful would come out, but hey, what do you know!

Sozopol@Night

2008-09-22T16:10:00.003+03:00

If you are from around here, there is hardly anything to be said about Sozopol as you probably have been going there regularly every summer. It is (or at least used to be) a beautiful town near the sea with great beach, diving places, architectural past and nice bars. In my experience half Sofia turns out there through the summer. Now, however, it is way too crowded and noisy for me. The town has literally tripled its size for the last five years and I can't stop thinking of the movie "The Beach" strolling along the streets.
Still it holds a lot of memories and is a great place to spend a couple of nights and take a shot or two.

БарЪТ

2008-09-10T00:26:00.004+03:00

The White Bar is the place where I spent a great deal of my vacation this summer. As far as seaside vacations are considered - it doesn't get any better than this. Not overcrowded, chill out, wi-fi beach spot serving nice cocktails. My tent was twenty meters just behind the trees and the sea was twenty meters below. Added with the canoes and surfs rental nearby there were ten days of bliss for me.
There, provided with the time and space to spread my thoughts I finally read Pirsig's 'Zen and the Art of Motorcycle Maintenance'.

Та представям ви мястото където прекарах ваканцията си. Ей, там под белия бакарди чадър, на белия хм 'стол' - инак безформена маса пълна с топчинца, която придобива всякаква форма каквато искаш и и викат барбарон. Точно там си пих сутрешното кафе по изгрев слънце, и следобедните котейли, и отдъхвах от обилни обеди и гребания с кану в морето, и прочетох цяла книга - цяла седмица. Както инжинерът с опитно око би забелязъл барът е ама точно на плажа, на не повече от двадесет метра от морето /това не се вижда/, а луксозната ми палатка е опъната на един хвърлей камик от дърветата на бекграунд. Мястото просто трябваше да бъде запомнено.

Втори Дубъл

2008-09-02T01:10:00.000+03:00

Another shot from inside the Devil's Throat. If you grasp the people standing on the terrace in the middle you could get a sense of how enormous that underground gallery is.

На Дявола Гърлото

2008-08-29T00:20:00.000+03:00

The Devil's Throat is a cave situated near Trigrad into the gorge itself. It holds the highest underground waterfall on the Balkans - 43m. high. The legend has it that Orpheus had gone inside that very cave to search for his beloved.
I don't know if that's true but I know for sure from the local people some very intriguing facts about the cave. During the last twenty years or so a couple of floods threw inside the cave an enormous amount of wood material as it was stored up the river. I don't remember the exact numbers but by the time I figured that it was enough to build about four houses with it. Including a horse with a chariot... Well, not a splinter came out on the other end - where the water appears again - about 500 meters down the gorge.
Back then it was impossible to go inside the cave and when a tunnel was dug nothing was found in the cave hall, which itself is enormous. It can easily hold three 10-story buildings inside.
All this just adds to the magic of the place and can not stop me from thinking that even bigger galleries lie undiscovered somewhere in the Trigrad's beautiful hills.

Trigrad

2008-08-12T21:58:00.000+03:00

A lot can be said about that magical place and my personal connection to it. My first encounter with Trigrad was six years ago I believe. And since then every year I manage do steal some time to spend there. I've walked and climbed to every bit of it. I've slept in some the caves, I've watched clouds been born from the heart of the gorge at night. And every time I tried to photograph it.

Last weekend, however, for the first time I felt prepared to capture the beauty of the gorge.

Карамел

2008-04-28T17:25:00.000+03:00

Чакам го около 4 минути докато гледам мадамата как удря каната с мляко за да направи пяна. Красиво украсено макиато с карамел. Светлината е притъпена. Луксозно кафе с дървена ламперия и кожени дивани. Поемам чашата и усещам как топлината й се рзлива в дланта ми. Завъртам се и бавно се отправям към сепарето. Погледът ми минава по модните фотографии по стените. Черно-бели мацки с разпилени коси и предизвикателни погледи. Зазвучава Dido и хоп! съзнанието ми се разклонява докато една част от мен изучава украсата на кафето, друга размишлява над фотографската стойност на снимките по стените, трета е в спонтанна рефлексия някъде близо до тавана. Виждам раменете си и края на шала, падащ по гърба ми... Млад мъж, черно манто, червено шалче, фоточанта на гърба и една тъй интелектуална обстановка. Усмихнат, спокоен и уморен от работния ден бавно се приближавам към диванчето с мисли как светлината в една от снимките не беше наред. Сядам до нея и се отпускам назад. Разглеждам я за пореден път и за пореден път се опитвам да си дам реална сметка колко е красива. Остава да разпилея косата й и да я сложа в рамка. Затварям очи. Потъвам.

Ако преди пет години се бях разминал със себе си сега, щях да кажа 'Искам това'.

Ще ви е кисело гроздето...

2008-03-13T18:41:00.000+02:00

И ангелът господен ме заведе в корема на светата майка - място тъмно като в рог. Но страх нямаше в мене - само спокойствие, за туй щото като дете съм бил в утробата. Там пред мен се появи звезда от небето, света девица, носителка на дъх и живот.

Отвори устни тя та каза:
Недейте се страхува от движението високо в небесата и дълбоко из земята, защото промяна сме ние, дете мое. Праведни са тези, които вдигат взор и се носят с вятъра, тези които танцуват с разместването на земните недра, тези дето плуват в приливите, търсят истината и разбират, че ние сме и винаги сме били в рая. Земното отражение на небесата. Амин!

И тя проговори отново и рече:
Знай, чадо, че няма Сатана който се опитва да почерни сърцата на хората. Няма Зло - освен сляпата вяра, глупостта и желанието на неподготвените да винят другиго за разрушенията на пътя на промяната.
Промяната, дете мое! Промята е в небесата. Промяната е в земните недра. Промяната е навсякъде около нас, и ние сме отражение на божественото. Нужно е да вървим редом с промените, за туй щото ние сме тези промени. С очи широко отворени ние трябва да се оглеждаме в небесата. Будни, осъзнаващи, дишащи дълбоко!

И когато се сговнят нещата, дете мое, ти ще бъдеш там - истински и свещен оцелял за да наследиш царството господне. Ти ще се въздигнеш из останките на неподготвените за да поздравиш новия ден, за да пиеш от сладкия плод на лозата, елексира на живота, кръвта на въздигналия се Христос, дете мое!

Върви сега, чадо! Кажи им всички! Глупците, ослепените от догма, от вяра, съмняващите се, отреклите се. Кажи им, дете, че те не могат да видят божието царство, те не могат да видят как рая се разкрива пред тях, те не могат да пият от чашата държаща христовата кръв, животворната течност, докато не си изчистят сметките към Месията, докато не могат да застанат редом с него, докато се гърчат в краката му и метат подовете на църквите с телата си.

И гроздето все ще ви е кисело - докато не си изчистите сметките с Исус!

с дълбок поклон пред фалшивия ни
пророк и пастир Maynard